Излято от Душата на Искрата, която – в търсене на въпроса “Какво е ресурсността в коучинга?” – стигна до… Любовта към Себе си. С пожелание за наслада с тази Приказка от Същността. Приятно четене… Какво е ресурсното състояние? Ресурсно състояние се оказва състояние, в което човек е безграничен. За мен влюбването е еталон за ресурсно състояние. Силното вдъхновение също. В това състояние имаш силни идеи, които се появяват без усилие, имаш силна мотивация и желание за реализация. Състояние, в което можеш да прескочиш планини и да преплуваш морета и най-вече – да надскочиш себе си. За да си в ресурсно състояние, трябва да си готов да пуснеш контрола. През по-голяма част от времето хората са под контрола на разумния мозък. Той не е толкова безполезен, колкото се опитвам да го изкарам, разбира се. Служи ни вярно, за да учи модели, да прави планове, да работи, да ни пази. Той е нашият фокус, нашият голям прожектор, който ни насочва. Понякога обаче е в основата на нашите измислици. Тези интересни измислици, които ние двукраките сме нарекли вярвания. Вярванията – наши ангели и демони – така бих ги нарекла аз. Забавни са, безспорно. Нагнездили са се още в празните ни и гостоприемни детски мозъци и са се разположили като у дома си и ни водят, накъдето си поискат. Колко ли нощи са ни държали будни, за да им обръщаме внимание? Да ги създаваме, да ги оборваме, да ги слушаме... Днес, ако си импулсивен и естествен, изглеждаш “неразумен”. Но пък спонтанното е плод на нашата истинска същност... Кому е нужно да си толкова разумен? Обществото е наложило определени норми, модели и очаквания към нас и ние сме ги приели, тъй като сме социални същества. Но има сфери в живота, в които можем съвсем свободно да избираме – там ние сме силните, ние творим нормите и правилата. Например в това – кой да бъда, с кого да бъда, как ще се реализирам, в какво да вярвам, какви приятели избирам... Забавно, нали, на колко много неща можем да бъдем пълни господари на Себе си. Но дали сме, дали искаме, дали имаме смелостта да се заявим и да се възползваме от правото си? Понякога да имаш право на избор е отговорност... Как ви звучи – искате ли да сте отговорни за собствените си избори или е по-лесно да си кажеш “ами то се очаква от мен еди как си и аз затова съм такъв”. Дали някога някой истински ви е липсвал? Предполагам, че е така. Всеки, който някога е обичал, някога е изпитвал подобно чувство. И замисляли ли сте се защо този човек или даже животно (колкото и странно да звучи, на мен понякога ми липсват моите кучета) ни липсват? Защото тези хора ни дават нещо повече от присъствие, нещо повече от споделените частици от тях. Те ни дават отражение на нас самите. Те ни отразяват през себе си. Липсва ни възможността да бъдем такива, каквито те извикват от нас да бъдем. Нежни, усмихнати, открити, влюбени, благодарни, красиви, окрилени. Да бъдем точно такива, каквито сме отвътре... Може би точно това излъчват те за нас, а може би и ние за тях... Тогава какво е някой да ти липсва? Може би невъзможност да изразиш част от себе си. Всички търсим човека, когото да обичаме – та нима не можем да изразяваме любов и без конкретен човек? Можем, разбира се. Даже може би, когато няма конкретен човек, е някаква висша любов? Защото тогава не получаваме отражението на себе си, което очакваме? А просто излъчваме. Просто даваме… А замисляли ли сте се за още един вид любов – онази към себе си... Някои религии и учения обръщат внимание на това, макар че много хора го пропускат в днешния рационален свят. Да обичаш себе си. Какво ли пък е това? На първо място, това е позволението да познаваш себе си – Истинския себе си – и да го приемаш. Без условия. Така както ни приемат приятелите ни, любимите ни и... кучетата. Та нали затова ги чувстваме близки? В тази статия вероятно често ще споменавам кучетата, но те са онези, които са ми дали много от изводите, с тяхната чистота и естественост, затова искам да им благодаря и да им отдам честта и да бъдат тук, докато изразявам себе си. Всеки, който е гледал куче знае, че кучето ви приема безусловно. Не иска да ви променя – няма претенции дали сте професор или чистач. Не го засяга дали сте висок или нисък, дали сте богат или беден. То просто иска да е с вас и бъдете сигурни – то не е до вас, само защото ще му дадете да си хапне. То е до вас, защото ви е избрало, защото ви обича, без да иска нищо. Готово е да върви с вас километри, без дори да знае къде отивате. То просто ви вярва. Как се чувствате вие с кучето си...? Знам, че се чувствате добре. Знам, че пред него сте по-добрата версия на себе си или иначе казано – просто себе си. Разбира се, че е така – то не очаква, не осъжда, приема ви изцяло, не иска да ви променя... Позволете ми да ви попитам нещо – имали ли сте телевизор? Вероятно да. Той да се е развалил и да е трябвало да го изхвърлите? Как се чувствахте? Неприятно ви беше, предполагам, защото е трябвало да похарчите някакви пари за нов, но едва ли това тежко ви е разстроило. Сега искам да ви попитам – имали ли сте куче? Много от вас вероятно са имали. Случвало ли ви се е да го загубите – просто неговият земен път да изтече... Как се чувствахте? Може би плакахте... Беше ви мъчно? Липсваше ви? Усещахте дома си по-празен. Нямаше кой да завърти опашка, когато се прибирахте – защо ли ви заля този поток от тъга и пустота? Вече знаете – защото го няма онова мъниче, което да дава безусловно, да извиква и поема вашата истинска същност и също така безусловно и да я отрази към вас... Вземете си една минута... Тук ли сте отново?  Любовта към себе си е нашето внимание и грижа за мислите ни, за изборите ни, за времето ни, за здравето ни, за бъденето ни, за спътниците ни, за приоритетите ни..Чували ли сте за хора, творци, които са изгубили музата си и така устремено я търсят? Повярвайте ми – те не са изгубили нищо, те са изгубили себе си и възможността да изразяват себе си. Музата е Огледалото на нас самите, проектирано и провокирано през другите. Какво ни дава телевизорът и всички материални вещи? Поглед навън, извън нас, затова и липсата на тези вещи не е толкова дълбока. Какво ни дават близките и примера с кучетата? Поглед към нас самите – те отразяват енергията ни към нас и ни свързват с нашата истинска същност. Каква е нашата същност? Тя е онази същност, която е здраво свързана с нашите съкровени ценности. Ценностите обикновено са заложени в нас и не подлежат на съмнение. Те са като нашия етикет със съдържанието. Съдържа доброта, свобода, хармония, доверие, спокойствие, увереност, честност... Това е нещото под опаковката. Ето я и интересната част – опаковката – ние ежедневно я украсяваме с нещо, за да я направим по-привлекателна за околните. Защо ли? Ами как защо – за да си придадем по-висока стойност, да ни забелязват повече. Чист търговски трик – добавяме малко поза, малко очаквания, малко бариери, малко желание да подражавам на този или онзи с илюзията, че така ще стана като него. Даже малко нещастие сме готови да добавим, та така ще ни обръщат повечко внимание. И така, ден след ден затрупваме нашето съдържание с нови и нови украси, все по-интересни и звънтящи. И в един момент дори приемаме, че ние сме тази опаковка. Даже сме готови да я отстояваме – та нали толкова старателно сме си я направили! Живеем си така, тържествуващи продаваме илюзията за себе си на света, и се чувстваме неудовлетворени. Някак все нещо не ни стига. Защо ли? Знаете ли какво открих? Открих това, че най-пусто е, когато липсваш на себе си. Нищо не може да запълни празнотата, освен ти самият и то не с друго, а със себе си. Виждали ли сте богати и нещастни хора? А виждали ли сте щастливи просяци? Виждали ли сте успешни и тъжни хора, заляти от блага, алкохол и други неща, в опит да компенсират празнотата вътре? Започнах да пиша за ресурсността и стигнах дотук. Мисля, че именно тук е торбичката със съкровищата на всеки – нашата пълнота. Какво значи пълнотата? Може би за всеки от нас е различно нещо, но има една обща характеристика и тя е – да бъдем себе си. Маските, неприемането, осъждането на нас самите, стремежът винаги да бъдем “нещо различно”, за да се докажем на другите, да правим компромиси с най-ценното (самите нас) винаги ще води до още една частица празнота в нас. Какво ви предлагам ли? Предлагам ви преди всичко да поемете риска да бъдете безкрайно честни със себе си, за да можете да видите кои сте наистина. Най-трудният и най-лесният въпрос, който някога съм си задавала е – Кой съм аз? И за да е по-интересно, ще допълня въпроса – Кой съм аз, ако не съществуваха другите? Така ще свалите очакванията – един голям товар за всекиго. Може би не е много лесно. Понякога отговорите не са на повърхноста. Понякога дори не искаме да видим истинските отговори. Понякога са добре замаскирани от онези илюзии “кои трябва да бъдем”. Но само когато го направите, тогава ще имате възможност да се срещнете със Себе си. И повярвайте ми тази среща ще бъде уникална. Тя ще бъде нещо като прераждане. Тогава много от нещата в живота ви ще добият нов смисъл, други ще се окажат незначителни, а трети тепърва ще откриете. Запълвайте себе си, а не очакванията за вас. Запазвайте важното и пускайте празното. Живейте съдържанието, а не опаковката. ~ Искрата
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
Intunity Insights from the Infinite Universe of Coaching
|
RSS Feed
