За счупените перални и други системи - гост блог пост от Невена Христова

---

​Преди около месец  ни се счупи пералнята. Куцо! Забелязах как постепено започна да задържа вода и дрехите излизаха подгизнали, сякаш изобщо е нямало центрофуга. Първоначално се правех, че не забелязвах и се надявам да й „мине“ от само себе си. Но естествено проблемът се задълбочи. Настръхнах, защото както винаги изобщо не беше моментът, а и наскоро я бяхме сменили с чисто нова. Потърсих гаранцията и – естествено! – тя беше изтекла точно преди около месец. Ами сега? Паниката започна да се надига и си представих набързо цялата картина с майсторите и обичайната диагноза: „по-добре нова“... 

---

И тогава изведнъж започнах да „връщам лентата“. Спомних си как мивката, където се отича мръсната вода, беше леко запушена и се пълнеше почти догоре, видях как маркучът от пералнята попада в пълната мивка... и всичко ми стана ясно! Проблемът се коренеше в запушената мивка, която се препълваше, а след това маркучът гълташе обратно част от мръсната вода, която после оставаше в барабана и дрехите излизаха подгизнали! Еврика! Отпуших мивката, източих останалата в пералнята вода – след която тя буквално си отдъхна, тествах инженерните си решения (за това си имало термин – „обратно инженерство“) – и проблемът наистина беше решен! Ура!

Реших да напиша това, защото после ми светна друго. Също като пералнята и ние и животът ни сме едни системи. Когато имаме някакъв проблем – личен, здравословен или в работата, колко често сме склонни да се паникьосаме и да стреляме на посоки в търсене на помощ. Колко време, нерви и пари сме способни за потрошим в желанието си бързо да оправим нещата, когато решението може да е толкова просто и лесно. И да изисква от нас само да спрем и да помислим, да „върнем лентата“ и да видим нещата в тяхната цялост. Само така можем да открием къде всъщност е проблемът в системата.

И за да не съм голословна се замислих за себе си и какво не ми харесва в живота ми - ама никак и какво искам да променя. И установих, че мразя да ме „натискат“, да ме „юркат“, да ме „действат“. Мразя да ми налагат ритъм, дето не е моят, да ме използват на 150% без съгласието ми и докато издъхна. И че точно това ми се случва – ден след ден след ден. След това осъзнах, че и аз го правя с другите. Че и аз искам повече, отколкото имам право и съм получила съгласие, че като не получа това, което искам, се сърдя и понякога даже не си казвам. Че често на натиска си получавам сериозен отпор, най-често „любимия“ ми „мълчалив отказ“. Който ме обърква, оставя ме в безтегловност, а аз само дозавъртам омагьосаното колело като даже не смея да попитам. И най-накрая – осъзнах, че аз непрекъснато и безмилостно действам себе си! Когато има „трябва“ не признавам лиготии като „уморена съм“, „не е моментът“, „прави ми се друго“ или „може малко да почака“. Трябва значи трябва! (А защо?)

Аз се натискам, аз си се налагам, аз се използвам на 200% и повече и после се чудя защо не мога повече и се разболявам... Значи аз и моето мислене и поведение са в корена на този омагьосан кръг, от който искам да изляза!

За съжаление не мога да кажа, че реших проблема толкова бързо и лесно, колкото с пералнята. За разлика от машините ние сме по-сложни системи, които се оформят с години и понякога промяната е също толкова бавна и постепена – особено ако е истинска. Но осъзнаването определено е първата стъпка. Нещо, което коучингът ми даде.

Невена Христова

Невена е завършила международни отношения, тя е учител и коуч. Големите й страсти са астрологията и номерологията. Тя обича да изследва човека и да търси и намира истинското и доброто във всеки. Което винаги я кара да се усмихва. Може да научиш повече за нея, както и да си поръчаш личен хороскоп на https://ginga-horoscope.com/.