Празникът и животътПубликация в сп. "Твоята ваканция - Зима" 2016/2017 и сп. "Твоят бизнес", сезон зима 2016/2017  Музика и цветове. Блясъкът на фойерверките се отразява в стъклата на прозорците. Чуват се ликуващи възгласи отблизо и далеч. Звънтенето на чаши за наздравица... Градът е пременен в традиционните си червено-златни одежди и се къпе в светлините на коледната украса. Навсякъде цари усещане за празник, живот... и още нещо...
Във вълнението и живота на Коледните празници често откриваме символа за края и началото. За отминаващото “старо” и идващото “ново”, които постоянно се преследват едно друго – като коте, гонещо опашката си – без да могат да съжителстват едновременно. В един и същи момент – в този момент. Може би единствено в последната минута на 31 декември, след обратното броене, и в момента на “Нулата” – успяваме за миг да свържем края и началото ведно. И да “рестартираме” собствения си живот с новото броене. Или поне – с нов поглед и ентусиазъм за предстоящото. Нова Година с нейните фойерверки и живот е като един голям годишен часовник, който отмерва движението, прогреса и промяната. И често действа като указател, а понякога дори и като коректор за това какво е важно за нас – как още искаме да бъдем? Какво още избираме да създадем през следващата година? Или какво да направим, така че да наваксаме пропуснатото? И докато пиша тези редове сега, осъзнавам, че именно в онзи момент на “Нулата” – сякаш всички дружно празнуваме не толкова Новата година, а именно моментът тук и сега. Полят с шампанско и удължен с традиционното Дунавско хоро.
0 Comments
Отговорността не е в това да отговориш, когато те питат. А да говориш, когато, както и каквото ти идва ОТвътре!  Последно време имам усещането, че светът се движи с все по-бърза и по-бърза скорост. Сякаш се опитва да догони скоростта на светлината. Всичко се случва скорострелно и категорично, а понякога дори и радикално. Късат се старите връзки и обвързаностите, които вече не работят. И се създават нови връзки, от ново естество – динамични и променящи се постоянно. Вече няма време за ослушване (все пак скоростта на звука е по-ниска от тази на светлината!)... Точно обратното, налага ни се бързо да взимаме решения. Или бързо да променяме взетите вече решения. И още повече – налага ни се да бъдем гъвкави и това вече е сякаш въпрос на оцеляване. Но на какво? Или на кого?
Отговорите от “външната” среда, обратната връзка, вече не само, че не закъсняват, но и идват незабавно. Едновременно с въпроса. И това не е само, защото съм по-голяма от детето, което бях преди години, когато една лятна ваканция тогава сякаш се равняваше на цяла година сега... Не е и заради интернета и огромните обеми от информация, с които постоянно сме бомбардирани – накъдето и да се обърнем. Не, тук става въпрос за нещо друго... Нещо различно и ново. Но не пренаписано ново, а наново написано и разчертано. Сякаш матрицата се пренастройва, а основните принципи и парадигма на човешкото съществуване се трансформират изоснови. Възможно ли е в момента да се подготвяме за живот отвъд Нютоновия свят – и в Квантовия? А оттам –и да се подготвяме за скок към вечността? Кой знае... И в така бързите и постоянни променливи и в промените на наглед постоянното, изплуват две думи с общ корен. Отговорността и Гъвкавостта и техния общ корен – Промяната. |
Intunity Insights from the Infinite Universe of Coaching
|
RSS Feed
