Един от основните фактори, който ще разграничава успешните компании от посредствените през следващите години е доколко те успяват да създадат стимулираща култура и среда, в която хората се себе реализират, а не просто ходят на работа.
 
Основната грешка, която компаниите правят, когато се говори за “създаване на стимулираща среда” е да опитват да направят работната среда перфектна, т.е. да я отдалечат от реалността, вместо да се фокусират върху това да екипират хората си да развият качества, умения и нагласи за справяне с реалността, такава каквато и да е тя в момента.
 
Не е по силите на никой мениджър или работодател да създаде перфектна работна среда…и чак тогава хората да почнат да си вършат работата.
 
Но е по силите на всеки добър мениджър, дори е задължително, да може да подкрепи екипите си да се справят с реалността – такава каквато е в момента. И това става като мениджърът работи с хората върху тяхното развитие, а не през намаляване на целите.

​Един от практическите и често използвани процеси в коучинг разговорите са около теми, свързани със затварянето на пропастта между това, което клиентът иска да реализира и това, което в действителност прави.
 
Например, клиентът:
 
- иска да развие самостоятелност и отговорност в екипа си, но всъщност върши и тяхната работа;
– иска да прекара повече време със семейството, но всъщност прекарва повече време в офиса;
- иска да чете повече и да има време за себе си, но всъщност става неволен събеседник в несъществени разговори, които трудно прекъсва и го изтощават;
- иска да спортува повече, но всъщност вместо с вечерни тренировки си ляга с ядки и шоколад. 
 
В тези случаи, естествено - разговорът се води, следвайки клиента и все пак има един структуриран процес, който може да бъде полезен за начинаещите коучове, които все още не могат да "си позволят" да не знаят и просто да водят, следвайки.

Ето го и процеса в пдф: