За създаване на стимулираща и овластяваща работна среда - не предпазвайте екипите си от реалността

Един от основните фактори, който ще разграничава успешните компании от посредствените през следващите години е доколко те успяват да създадат стимулираща култура и среда, в която хората се себе реализират, а не просто ходят на работа.
 
Основната грешка, която компаниите правят, когато се говори за “създаване на стимулираща среда” е да опитват да направят работната среда перфектна, т.е. да я отдалечат от реалността, вместо да се фокусират върху това да екипират хората си да развият качества, умения и нагласи за справяне с реалността, такава каквато и да е тя в момента.
 
Не е по силите на никой мениджър или работодател да създаде перфектна работна среда…и чак тогава хората да почнат да си вършат работата.
 
Но е по силите на всеки добър мениджър, дори е задължително, да може да подкрепи екипите си да се справят с реалността – такава каквато е в момента. И това става като мениджърът работи с хората върху тяхното развитие, а не през намаляване на целите.

На практика обаче ето какво се получава – начинаещите мениджъри се опитват да отговорят на всякакви изисквания да направят средата перфектна за екипите си – увеличават списъка си с неща за вършене след всяка среща – и чувството за отговорност в хората се ограничава до отговорността да съобщят какво не работи и от какво още имат нужда. Това всъщност, не е овластяване на хората – това е обезсилване.
 
Например: на оперативната седмична среща, хората от бек офиса се оплакват, че от фронт офиса подават непълни документи, затрудняват работата им и това не може да продължава така. Начинаещият мениджър слага шапката на Шерлок Холмс и започва да разпитва за факти, лица, дати и конкретика…и на края поема обещание пред всички да разреши случая.
 
Но добрият мениджър не се интересува от конкретиката на събитията – той се интересува от конкретиката на менталните процеси в главите на хората си и им помага с коучинг въпроси и критическо мислене да видят как самите те могат да разрешат случая.
 
Коучинг въпроси, които провокират и критическото мислене, като:
- Какво знаеш със сигурност? – раздели фактите от емоциите и историите, които си създаваш;
- Какво всъщност искаш да постигнеш?
- Какви са възможностите за това?
- Ако аз имах същия проблем, какво би ме посъветвал?
- Как ще помогнеш на хората, които обвиняваш?
- Как можеш да предотвратиш същия проблем за в бъдеще?
- Видя ли, че знаеш и можеш сам? :-)
 
За да се създаде стимулираща култура и овластяваща среда на развитие, мениджърите първо трябва да развият четири основни качества у себе си и след това да подкрепят екипите си да ги развият максимално. Тези качества са:  смелост, смиреност, дисциплина и отговорност.
 
Когато тези качества се развиват, хората се овластяват автоматично – раздаването на 100% се случва от само себе си – фокусът е върху хората и кой е техния начин да постигнат резултатите в настоящата реалност. Няма време за оплаквания, мрънкане и обвинения – има време за поемане на отговорност, учене от грешките и довършване на нещата до край.
 
Това умение да се овластяват хората като се развиват качествата им в настоящата реалност, вместо да се обезсилват като им се дават захаросани обещания за някаква друга реалност, се реализира с лекота при водене на коучинг разговори.
 
През коучинг разговорите – всяко оплакване, мрънкане и обвинение е възможност за поемане на отговорност, израстване и довършване на нещата до край. До създаване на стимулираща култура и среда, в която хората се себе реализират и създават своята реалност, а не просто ходят на работа и живеят в паралелни реалности преди и след работа