В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИЦИТЕ ~ ДА ПРАЗНУВАМЕ СЕБЕ СИ

Празникът и животът

Публикация в сп. "Твоята ваканция - Зима" 2016/2017 и сп. "Твоят бизнес", сезон зима 2016/2017

Музика и цветове. Блясъкът на фойерверките се отразява в стъклата на прозорците. Чуват се ликуващи възгласи отблизо и далеч. Звънтенето на чаши за наздравица... Градът е пременен в традиционните си червено-златни одежди и се къпе в светлините на коледната украса. Навсякъде цари усещане за празник, живот... и още нещо...

Във вълнението и живота на Коледните празници често откриваме символа за края и началото. За отминаващото “старо” и идващото “ново”, които постоянно се преследват едно друго – като коте, гонещо опашката си – без да могат да съжителстват едновременно. В един и същи момент – в този момент. Може би единствено в последната минута на 31 декември, след обратното броене, и в момента на “Нулата” – успяваме за миг да свържем края и началото ведно. И да “рестартираме” собствения си живот с новото броене. Или поне – с нов поглед и ентусиазъм за предстоящото.

Нова Година с нейните фойерверки и живот е като един голям годишен часовник, който отмерва движението, прогреса и промяната. И често действа като указател, а понякога дори и като коректор за това какво е важно за нас – как още искаме да бъдем? Какво още избираме да създадем през следващата година? Или какво да направим, така че да наваксаме пропуснатото? И докато пиша тези редове сега, осъзнавам, че именно в онзи момент на “Нулата” – сякаш всички дружно празнуваме не толкова Новата година, а именно моментът тук и сега. Полят с шампанско и удължен с традиционното Дунавско хоро.

---

Всеки ден е празник

Пространство. Празник. Простота. Три думи, идващи от Същността, за да отпразнуват това, което Е. Без “повече” и без “по-малко”. Това е Аз-ът в Същността и Животът, който всъщност Е…

Колко често празнувате... себе си? Истината е, че често забравяме да празнуваме, а още по-често пропускаме да празнуваме най-важния човек в живота ни – самите себе си. Затова “Да живеят празниците!”, благодарение на които се сещаме да поспрем за малко, да се поогледаме и да се порадваме на живота.

Какво, ако вашият собствен подарък за тази Нова година бъде именно това? Да празнувате себе си всеки ден и да се радвате на това, което създавате във всеки един момент? Замислете се – как би изглеждал животът ви 1 година отсега – след 5, след 10 – ако още сега започнете да празнувате себе си? И ако всеки ден избирате да виждате красотата на живота. Да се удивлявате от сътворението, което сте, и от това, което създавате. И да се оглеждате в усмихнатото лице на собствената си същност... Знам, не е чак толкова просто, колкото звучи. Затова пък си заслужава да се опита.

Като за начало бихте могли да се огледате около себе си и да направите разходка до всички краища на собствения ви живот. И като си вземете време и пространство през наближаващите празници за рефлексия и равносметка, за въпроси и отговори. Със себе си. От себе си. За себе си.

Да бъда или да правя? ~ За Хамлет, Барон Мюнхаузен и Мечо Пух ~

Последните години качеството на живота ми се промени драстично, в резултат на една много малка, но съществена стъпка. Споразумях се със себе си – да живея живота си, така че да се чувствам добре. И да казвам “ДА” само на нещата и хората, с които се чувствам щастлива и с които мога да създавам и да израстваме заедно.

Интересно как често сме склонни да измерваме собственото си щастие или добруване през пожънатите успехи. А успехите – през това, което “имаме” или “нямаме”. И така, докато в един момент не се почувстваме изтощени от преследването на цел подир цел, резултат след резултат. И в крайна сметка стигаме до там, че правим целта или резултатите по-важни от самите нас. И от начина, по който се чувстваме “тук и сега”.

Беше преди 12 години, в навечерието на поредната Нова Година, когато в компанията на собственото ми Аз, се огледах около себе си и направих “360” на собствения си живот. Вгледах се дълбоко в себе си… и се запитах “Колко щастлива се чувствам сега? И ще ми бъде ли добре (с мен самата), ако продължа да живея живота си по този начин?”

Не ми отне много време, за да осъзная, че с годините си бях изградила една солидна и добре работеща стратегия. Днес я наричам с цветното име “Барон Мюнхаузен”. Благодарение на нея “влизах в боя” с всякакви трудности и предизвикателства, защото вярвах, че това е “единственият начин да израствам и да се развивам”. Така избрах да уча икономика, защото това беше terra incognita за Артиста в мен и разбира се – какво по-хубаво от това да опозная Икономиката и да я обикна? Научила се бях да пренастройвам “вътрешната си система” и да обиквам всичко, което не разбирах или изглеждаше да бъде трудно. И така го правех приятел в собствения ми душевен лагер. С Барон Мюнхаузен се научих да преодолявам себе си и да превръщам вътрешните си съпротиви в привлекателна разходка в света на още-неизследваното-мен. Научих се и да откривам щастието и смисъла за себе си във всичко и във всеки.

Прекрасна стратегия! Само дето – като всяка билка или лек – ако е в повече, може да ти навреди. И така, допреди 12 години, когато за първи път допуснах възможността да си позволя да се чувствам щастлива и да избирам какво да допускам в живота си, така че да се чувствам щастлива. И така пътят неусетно ме доведе до страната на Мечо Пух, който дойде, за да ми напомни да внимавам какво си пожелавам. Защото “колкото повече, толкова повече”. Ако каня в живота си предизвикателства – получавам предизвикателства. Ако си избирам щастие – получавам щастие.

И така от Хамлет, през Барон Мюнхаузен – онази вечер преди 12 години, се приютих в прегръдката на Мечо Пух. И не само че си пожелах – но си поставих и за цел – оттук насетне да се грижа за себе си и да си осигурявам необходимото пространство за себе си и собственото щастие. Защото ако аз самата не си го дам – кой друг да ми го даде?

Какво ново знам сега, в навечерието на 2017-та?

Че вечните въпроси си остават вечни. И че всеки ден се уча как ДА БЪДА, така че да съм… И да обичам себе си – именно защото съм. Затова какво, ако започнем на чисто с това кой съм сега и кой избирам да бъда утре? Защото това, което избирам да бъда утре – ставам още днес. Какво, ако обърнем формулата и изберем да бъдем, преди да правим? Защото “колкото повече – толкова повече”. Какво, ако си кажем, че само ние сме управниците на собствения си живот и че заслужаваме да бъдем щастливи?

Мерим успехите по банковите си сметки и натрупаните блага. Но като че ли единственият смислена сметка, която си заслужава, е тази на добродетелите и любовта. Към себе си. Към другите. И към живота, който създаваме. Затова, в пространството на празниците и в лоното на мъдростта – какво, ако се запитаме и си отговорим честно и открито:

За какво се чувствам благодарен в този момент?
С какво празнувам себе си сега?
Какво ме прави щастлив/а? И кой още избирам да бъда утре?
Какво ще продължа да правя и да бъда и през следващата година?
Какво съм готов/а да пусна да си отиде? И какво ново – да поканя в живота си?

С благодарност и любов – нека бъде Животът вечно нов.

---

---

Как да бъдем, за да бъдем щастливи? Няколко думички за припомняне...

1. Бъди
Бъди в този момент. Не го отричай или гони. И не "танцувай" в миналото или в бъдещето. Защото единственият момент, в който реално съществуваме, е тук и сега.

2. Приемай се
Приемай себе си такъв, какъвто си. И всичко – такова, каквото е. Единствено от мястото на приемането можем да създаваме новото и различното, към което се стремим.

3. Питай се
Повече се питай, отколкото да си казваш какво “трябва” или “не трябва” да бъде. Въпросите имат силата да отварят. Да създават пространство. За изследване. За търсене. За откриване. За разкриване. Да се питаме означава също – да се разширяваме. Себе си и собствените граници. Постоянно и без край.

4. Давай си
Давай си, за да създаваш. Ако имаш нужда от време – вземи си време. Ако имаш нужда от пространство – осигури си такова. Ако имаш нужда от любов – дай си любов. Защото ако ние самите не си даваме на себе си – как да очакваме другите да го правят за нас?

5. Наслаждавай се
Животът е като кардиограма – има и нагоре, има и надолу. Важното е, че в нея има живот! Наслаждавай се на всичко, през което преминаваш. За да може утре, когато дойде обратното броене, да си кажеш: Празнувам себе си и животът празнува мен!

---