от Гергана Павлова-Петрова Датата е 13 октомври 2017. Петък, 13-ти. Първият ден на Модул 1 с новия, девети клас на Intunity Coaches®. Цяла седмица вече изпитвам силно вътрешно вълнение от старта на новия клас и от Intunity Кръгчето вечерта, когато заедно с Руми Михайлова (любим мой, изцяло автентично-живеещ човек) ще експериментираме с науката Хюман Дизайна. В навечерието на модула вълнението става още по-осезаемо и ми е трудно да заспя. Усещам вълната, която се надига в мен. Силна и мощна, и постоянно разширяваща се. Не мога да разгранича дали е истинска, от Аз-а, или не. Но това като че ли няма значение. Събуждам се сутринта и тази вълна, на която все още не съм дала израз, започва да пробива "опаковката" на тялото ми и да напира да излезе. На път за хотела с Пламен влизаме в някаква странна "битка", чийто смисъл не мога да схвана, но нещо в мен напира да се "изкаже" и аз не мога да го контролирам. Единственото, за което мога да се държа, е само представата ми за това, което предстои - през деня и вечерта. През целите два часа преди старта на деветото издание на Intunity присъствието ми е пропукано от множество негативни емоции, които са се оплели в кълбо, а аз се чувствам като в лабиринт, от който няма изход. Не успявам да ги развържа, нито да ги стопя. Дишам, но не помага. Движа се - пак не помага. А времето за старта наближава... Главата ми ще се пръсне, а на тялото ми му се иска да се разпарчетоса из основи и да се разлее в пространството. Опитвам се за пореден път да управлявам емоциите си, за да вляза в Нулата, но не успявам. Затова в един момент, след поредния нескопосан опит, напълно им се предавам. И като преставам да търся смисъла на случващото се, за да си го обясня - се потапям в Нищото и в не-знанието... Преди началотоНовите Интюнковци започват да идват един по един. Знам, че изпитвам дълбока благодарност (без да мога да я усетя отвъд силата на другите емоции) към Иван, Емма и Нина (нашите Интюнити асистенти за този Модул), които са в залата заедно с нас, малко след като сме пристигнали. Споделила съм им вече, че "в този момент" не съм в ресурса си и те ме "държат" в невидимата си прегръдка и с осезаемото си дълбоко присъствие. Предавам се в ръцете им и на полето и започвам да се подготвям за официалния старт в 9.30ч... Потапям се в себе си и чувам мислите си, които хищно нахлуват в главата ми: - Обичам присъствието в дълбокото и странното, но точно сега ли трябваше да ми се случи това! Сега ми е нужно да присъствам на-ши-ро-ко! - Как ще създам поле за тези хора, при положение че съм извън собственото си и не усещам центъра си? А началото е също толкова важно, колкото всичко останало след това... - Но аз съм професионалист - когато стартираме, ще съумея да се изчистя и да вляза в състоянието, което ми е нужно. - Не искам да бъда "професионалист"! Не искам епитети и идентичности. Аз съм човек! И е човешко да минаваш през различни състояния. Какво толкова? Всички сме хора! Излизам в градината, за да си взема въздух. Виждам, че Пламен се появява след мен, а с периферното си зрение улавям присъствието на още един човек - един голям мъжага, който също току-що е излязъл и ме гледа. Изговарям си нещо набързо с Пламен и той ми посочва големия мъж: - Гери, запознайте се, това е Боян. - Мисля си, в този клас имаме равен брой мъже и жени - за първи път в историята на Интюнити! Къде тогава ми е балансът, по дяволите?! Подхождам към Боян и съм привлечена като магнит от лъчезарната му усмивка и от цялостното му излъчване. Приисква ми се да го прегърна и усещам същото от неговата страна. Така и правим. Сякаш сме се познавали от много време досега. Благодаря му за усмивката и присъствието, което сякаш започва да ме чисти... а погледът ми да се изяснява, като изключим стържещите мисли в главата ми, които се опитват да решат незнайния "проблем", вместо мен. Връщаме се обратно в залата и вече съм готова да започнем... Споделям истината за себе си пред всички - как присъствам в момента и за спектъра от емоции, през които преминавам. Знам, че това няма да се хареса на Пламен, който никога не е бил фен на точно това проявление на директната комуникация, но го правя. Това е единственият ми начин да заприсъствам. Тук и сега. С тези хора. И се впускаме в действие... Както винаги досега - танцуващи с промяната и присъстващи в пространството... Шестици и петици... Първото, което чувам Руми да ми казва при срещата ни вечерта, е: - Ако знаеш само колко много шестици и петици има сред вас... Как сте ги събрали тези хора? - и после добавя - Всъщност, изобщо не се учудвам... Преживявам вдъхновението й (макар и да ми е нужно разкодиране на информацията) и си мисля, "Intunity си ги събира, ние сме само проводникът за това." А второто, което чувам ясно от нея, е: - Не е случайно, че точно днес се срещаме. Днес датата е в 6-ца... Проблясък! Сигурно затова съм така от сутринта. Обикновено с тялото си улавям пространствените трансформации и "трусове", които се случват на отвъд-видимо ниво. Знаех си, че има нещо повече от моето собствено "Его"! Или може би бе именно това - провокацията на Не-Азовите проявления? И работилницата започва... Всичко е цифри и графики. И пак цифри. Канали. Портали. Профили. Типове Хюман Дизайн. Удивлявам се на способността на Руми да разчита всичкото това знание и дори да разпознава дизайна на хората само по присъствието и поведението им. И докато тълкува проявленията им (а на моменти дори "предрича" какво ще се случи с този или онзи човек, докато взаимодейства с дугите), аз се наслаждавам на начина, по който тя се удивлява. Също като малко дете, което сякаш за първи път изследва света.  Аз-ътИзкуството в Науката за Диференциацията (още известна като Хюман Дизайн) е всъщност изкуството да живееш Себе си. Да бъдеш Себе си. И да танцуваш в потока на живота. Да живееш съзнателно, като избираш Аза пред проявленията на не-Аза и да взаимодействаш с другите хора по автентичен и истинен начин. Това, което ни учи тази наука, е, че нашият Ум не е авторитет при взимането на решения и правенето на избори за Личността. Тялото е. И ако се оставим да бъдем управлявани от Ума, то тогава влизаме в "играта на огледалата", от която няма измъкване, освен ако не си позволим да се оттеглим от Ума и да прогледнем по друг начин за живота, който се разстила пред нас.
Цялото човешко "страдание" идва от Ума и от неговия стремеж да вземе надмощие над нас. Докато се опитвах по-рано да си обясня случващото се в тялото ми през призмата на Ума, оставах вкопчена в неговото огледало. И не успявах да се "измъкна" от нересурсното си състояние, даже обратното - увеличавах нересурсността си, а оттам и собствената си несигурност. В резултат, Умът ми започваше да гради пясъчни замъци (през идентификациите с етикети и идентификации), които уж имат за цел да ми помогнат, но всъщност правят точно обратното. Единственото, което проработи в този случай за мен, бе да се оставя на това състояние - да му се предам, като престана да насилвам и тикам потока в определена посока. И да го бъда. Хюман Дизайн ти дава основата и алгоритъма за това как да живееш живота си. Инфраструктурата, по която можем да реализираме земното си съществуване. И е също толкова впечатляваща като коучинга в неговите безрбойни измерения и проявления. Когато разшириш сетивността си отвъд вълните на Ума, успяваш да достигнеш до Полето, което създава за теб и чрез теб. Стига да му позволиш да ти сътрудничи. Ако живееш Себе си, срещаш точните за теб хора и влизаш в коректните за теб взаимодействия, проекти и събития. Ако ли не - тогава влизаш в "играта на огледалата" и ти самият ставаш огледало, в което се оглеждат тези, които си привлякъл в живота си. Всичко е игра...Останахме до късно тази вечер. Експериментирахме. Включвахме сетивата си, като изключвахме Ума. Чухме и преживяхме неща, които все още осмисляме и осъзнаваме. Всеки по своя си начин.
Изпитахме силата на Лечителя и на Магнита. На празните и пълните центрове. Текстурата и присъствието на емоциите. Различните осезаеми въздействия на различните хора. Бяхме предизвиквани, разтърсвани, смайвани. И си давам сметка за пореден път ~ когато живееш Истината в Себе си, нищо друго няма значение. И целият свят ти принадлежи. Коя е твоята собствена вибрация? Как звучи твоят автентичен, истински глас? Кога живееш себе си в наслада и с лекота? И как правиш изборите си в живота? Защото всичко това има значение - за теб, за мен, за нас. Представете си само какъв би бил светът, екипът ви, животът ни ~ ако всеки един от нас живее Истинското си Аз? Всеки миг. И всяко свое тук и сега... ~~~ С обич, Гергана Павлова-Петрова Comments are closed.
|
Intunity Insights from the Infinite Universe of Coaching
|
RSS Feed
