Intunity Coaches
  • Home
  • Philosophy
    • WHY GO INTUNITY
    • THE LEADERS
    • INTUNITY COACHES CAUSES
    • INTUNITY COACHES WEEK
  • TESTIMONIALS
    • Coaches
    • INTUNITY COACHES CIRCLES
    • Playback Intunity Seminar
  • Register
    • MEET INTUNITY COACHES
    • Intunity Coaches Master Classes >
      • Presence & Silence
      • Body & Voice
      • Partnership, Listening & Questions
  • Publications
  • Blog
  • TANGO OF LIFE
  • Contact
  • Home
  • Philosophy
    • WHY GO INTUNITY
    • THE LEADERS
    • INTUNITY COACHES CAUSES
    • INTUNITY COACHES WEEK
  • TESTIMONIALS
    • Coaches
    • INTUNITY COACHES CIRCLES
    • Playback Intunity Seminar
  • Register
    • MEET INTUNITY COACHES
    • Intunity Coaches Master Classes >
      • Presence & Silence
      • Body & Voice
      • Partnership, Listening & Questions
  • Publications
  • Blog
  • TANGO OF LIFE
  • Contact

Науката Хюман Дизайн и Изкуството Коучинг

23/10/2017

 

от Гергана Павлова-Петрова

Петък, 13-ти

Датата е 13 октомври 2017. Петък, 13-ти. Първият ден на Модул 1 с новия, девети клас на Intunity Coaches®. Цяла седмица вече изпитвам силно вътрешно вълнение от старта на новия клас и от Intunity Кръгчето вечерта, когато заедно с Руми Михайлова (любим мой, изцяло автентично-живеещ човек) ще експериментираме с науката Хюман Дизайна.

В навечерието на модула вълнението става още по-осезаемо и ми е трудно да заспя. Усещам вълната, която се надига в мен. Силна и мощна, и постоянно разширяваща се. Не мога да разгранича дали е истинска, от Аз-а, или не. Но това като че ли няма значение.

Събуждам се сутринта и тази вълна, на която все още не съм дала израз, започва да пробива "опаковката" на тялото ми и да напира да излезе. На път за хотела с Пламен влизаме в някаква странна "битка", чийто смисъл не мога да схвана, но нещо в мен напира да се "изкаже" и аз не мога да го контролирам. Единственото, за което мога да се държа, е само представата ми за това, което предстои - през деня и вечерта.
През целите два часа преди старта на деветото издание на Intunity присъствието ми е пропукано от множество негативни емоции, които са се оплели в кълбо, а аз се чувствам като в лабиринт, от който няма изход. Не успявам да ги развържа, нито да ги стопя. Дишам, но не помага. Движа се - пак не помага. А времето за старта наближава...

Главата ми ще се пръсне, а на тялото ми му се иска да се разпарчетоса из основи и да се разлее в пространството. Опитвам се за пореден път да управлявам емоциите си, за да вляза в Нулата, но не успявам. Затова в един момент, след поредния нескопосан опит, напълно им се предавам. И като преставам да търся смисъла на случващото се, за да си го обясня - се потапям в Нищото и в не-знанието...

Преди началото

Новите Интюнковци започват да идват един по един. Знам, че изпитвам дълбока благодарност (без да мога да я усетя отвъд силата на другите емоции) към Иван, Емма и Нина (нашите Интюнити асистенти за този Модул), които са в залата заедно с нас, малко след като сме пристигнали. Споделила съм им вече, че "в този момент" не съм в ресурса си и те ме "държат" в невидимата си прегръдка и с осезаемото си дълбоко присъствие. Предавам се в ръцете им и на полето и започвам да се подготвям за официалния старт в 9.30ч...

Потапям се в себе си и чувам мислите си, които хищно нахлуват в главата ми: 
- Обичам присъствието в дълбокото и странното, но точно сега ли трябваше да ми се случи това! Сега ми е нужно да присъствам на-ши-ро-ко!
- Как ще създам поле за тези хора, при положение че съм извън собственото си и не усещам центъра си? А началото е също толкова важно, колкото всичко останало след това...
- Но аз съм професионалист - когато стартираме, ще съумея да се изчистя и да вляза в състоянието, което ми е нужно.
- Не искам да бъда "професионалист"! Не искам епитети и идентичности. Аз съм човек! И е човешко да минаваш през различни състояния. Какво толкова? Всички сме хора!


Излизам в градината, за да си взема въздух. Виждам, че Пламен се появява след мен, а с периферното си зрение улавям присъствието на още един човек - един голям мъжага, който също току-що е излязъл и ме гледа. Изговарям си нещо набързо с Пламен и той ми посочва големия мъж:

- Гери, запознайте се, това е Боян. - Мисля си, в този клас имаме равен брой мъже и жени - за първи път в историята на Интюнити! Къде тогава ми е балансът, по дяволите?!

Подхождам към Боян и съм привлечена като магнит от лъчезарната му усмивка и от цялостното му излъчване. Приисква ми се да го прегърна и усещам същото от неговата страна. Така и правим. Сякаш сме се познавали от много време досега. Благодаря му за усмивката и присъствието, което сякаш започва да ме чисти... а погледът ми да се изяснява, като изключим стържещите мисли в главата ми, които се опитват да решат незнайния "проблем", вместо мен.

Връщаме се обратно в залата и вече съм готова да започнем... Споделям истината за себе си пред всички - как присъствам в момента и за спектъра от емоции, през които преминавам. Знам, че това няма да се хареса на Пламен, който никога не е бил фен на точно това проявление на директната комуникация, но го правя. Това е единственият ми начин да заприсъствам. Тук и сега. С тези хора.

И се впускаме в действие... Както винаги досега - танцуващи с промяната и присъстващи в пространството...

Шестици и петици...

Picture
Първото, което чувам Руми да ми казва при срещата ни вечерта, е:
- Ако знаеш само колко много шестици и петици има сред вас... Как сте ги събрали тези хора? - и после добавя - Всъщност, изобщо не се учудвам...

Преживявам вдъхновението й (макар и да ми е нужно разкодиране на информацията) и си мисля, "Intunity си ги събира, ние сме само проводникът за това."

А второто, което чувам ясно от нея, е:
- Не е случайно, че точно днес се срещаме. Днес датата е в 6-ца...

Проблясък! Сигурно затова съм така от сутринта. Обикновено  с тялото си улавям пространствените трансформации и "трусове", които се случват на отвъд-видимо ниво. Знаех си, че има нещо повече от моето собствено "Его"! Или може би бе именно това - провокацията на Не-Азовите проявления?

И работилницата започва...

Всичко е цифри и графики. И пак цифри. Канали. Портали. Профили. Типове Хюман Дизайн.

Удивлявам се на способността на Руми да разчита всичкото това знание и дори да разпознава дизайна на хората само по присъствието и поведението им. И докато тълкува проявленията им (а на моменти дори "предрича" какво ще се случи с този или онзи човек, докато взаимодейства с дугите), аз се наслаждавам на начина, по който тя се удивлява. Също като малко дете, което сякаш за първи път изследва света.
Picture

Аз-ът

Изкуството в Науката за Диференциацията (още известна като Хюман Дизайн) е всъщност изкуството да живееш Себе си. Да бъдеш Себе си. И да танцуваш в потока на живота. Да живееш съзнателно, като избираш Аза пред проявленията на не-Аза и да взаимодействаш с другите хора по автентичен и истинен начин.

Това, което ни учи тази наука, е, че нашият Ум не е авторитет при взимането на решения и правенето на избори за Личността. Тялото е. И ако се оставим да бъдем управлявани от Ума, то тогава влизаме в "играта на огледалата", от която няма измъкване, освен ако не си позволим да се оттеглим от Ума и да прогледнем по друг начин за живота, който се разстила пред нас.

  • Запитвали ли сте се откъде вие самите взимате своите решения? И как подхождате в правенето на изборите си?
  • Умеете ли да разграничавате сигналите на собственото ви тяло от "компулсивното" бърборене на Ума (както го нарича Екхарт Толе)?
  • Наслаждавате ли се на живота си? И как го живеете? С лекота или в страдание?

Цялото човешко "страдание" идва от Ума и от неговия стремеж да вземе надмощие над нас. Докато се опитвах по-рано да си обясня случващото се в тялото ми през призмата на Ума, оставах вкопчена в неговото огледало. И не успявах да се "измъкна" от нересурсното си състояние, даже обратното - увеличавах нересурсността си, а оттам и собствената си несигурност. В резултат, Умът ми започваше да гради пясъчни замъци (през идентификациите с етикети и идентификации), които уж имат за цел да ми помогнат, но всъщност правят точно обратното. Единственото, което проработи в този случай за мен, бе да се оставя на това състояние - да му се предам, като престана да насилвам и тикам потока в определена посока. И да го бъда.

Хюман Дизайн ти дава основата и алгоритъма за това как да живееш живота си. Инфраструктурата, по която можем да реализираме земното си съществуване. И е също толкова впечатляваща като коучинга в неговите безрбойни измерения и проявления. 

Когато разшириш сетивността си отвъд вълните на Ума, успяваш да достигнеш до Полето, което създава за теб и чрез теб. Стига да му позволиш да ти сътрудничи. Ако живееш Себе си, срещаш точните за теб хора и влизаш в коректните за теб взаимодействия, проекти и събития. Ако ли не - тогава влизаш в "играта на огледалата" и ти самият ставаш огледало, в което се оглеждат тези, които си привлякъл в живота си.

Всичко е игра...

Останахме до късно тази вечер. Експериментирахме. Включвахме сетивата си, като изключвахме Ума. Чухме и преживяхме неща, които все още осмисляме и осъзнаваме. Всеки по своя си начин.

Изпитахме силата на Лечителя и на Магнита. На празните и пълните центрове. Текстурата и присъствието на емоциите. Различните осезаеми въздействия на различните хора. Бяхме предизвиквани, разтърсвани, смайвани.

И си давам сметка за пореден път ~ когато живееш Истината в Себе си, нищо друго няма значение. И целият свят ти принадлежи. 

Коя е твоята собствена вибрация? Как звучи твоят автентичен, истински глас? Кога живееш себе си в наслада и с лекота? И как правиш изборите си в живота? Защото всичко това има значение - за теб, за мен, за нас.

Представете си само какъв би бил светът, екипът ви, животът ни ~ ако всеки един от нас живее Истинското си Аз? Всеки миг. И всяко свое тук и сега...

​~~~
С обич,
​Гергана Павлова-Петрова

Comments are closed.

    Intunity Insights from the Infinite Universe of Coaching
    ~*~

    Coaching is an Infinite Universe of Possibilities. Both for the Coach & for the Client. It is not only about listening and asking powerful questions, though these have a significant role in the process. It is so much more. Because once you are into your own Tao, your own Zero and your own Axis - where nothing and everything co-incide and co-exist - everything falls into place.
    EnjoY & EnlighT
    ~*~

    Archives

    April 2018
    December 2017
    October 2017
    September 2017
    July 2017
    March 2017
    January 2017
    December 2016
    November 2016
    July 2016
    June 2016
    February 2016
    January 2016
    October 2015
    May 2015
    April 2015
    October 2014

    Categories

    All
    Body Wisdom
    Intunity Coaches Circles
    Intunity Coaches Week
    Intunity NEWS
    Leadership
    Listening
    Open Days
    Presence
    TALES FROM THE SELF
    The Field
    The Intunity Zero
    The Tao
    Коучинг партньорство
    Отговорност
    ПРИКАЗКИ ОТ СЪЩНОСТТА
    Промяна

    RSS Feed

Picture
Copyright © 2014-2019, Intunity Coaches®. Made with Love by

Политика за поверителност