Автор: Невена Христова![]() Това ще бъде една приказка от първо лице, единствено число, която няма да има край. Защото тя още няма край. Когато започнах обучението си за коуч в Intunity Coaches, аз бях един объркан, изгубен, стресиран и тотално „прегорял“ човек. Опитвах се да угодя на всички и нещо не ми се получаваше. Бях крайна и жестока със себе си, защото бях научена, че така е нормално. Бях позволила на твърде много хора и организации буквално да ми се качат на главата, а аз понасях всичко с нечовешка безропотност… Много трудно и много понякога казвах „не“. И тези неща дори не ги осъзнавах. Това, което коучингът прави, много меко и ненатрапчиво, е да сложи едно голямо огледало пред теб и да попита тихичко: „Харесваш ли това, което виждаш?“ Това, което се изисква от теб, е смелостта да погледнеш отражението си и честността да отговориш „да“ или „не“. Мисля, че процесът на случването при всеки е силно индивидуален. Но за мен същността на коучинга е в това – да разкрие теб, такъв, какъвто си, в същността си. А това винаги е точно определен човек. И да ни припомни, че когато харесваме отражението си в огледалото, ние всъщност харесваме себе си, а не огледалото. А когато отражението не ни се нрави, отново причината не е в огледалото. Коучингът ми припомни какво е важно и ценно за мен – а именно съзиданието и самият процес на неговото случване. Съзиданието в моя живот има много лица – съграждането на беседка, писането на блог, участието в различни проекти, създаването на свой собствен проект, поддържането на приятелства и т.н. И че ключът към всичко е намерението, нашето „защо“. Защо правя нещо – от любов или с друго намерение? Началото винаги е много ключово – и за самото развитие, и за края… Та, както обещах, това ще бъде приказка без край... В момента съм един по-осъзнат човек, който върви по Пътя си и живее своя живот, без да държи всички да го харесват. И без това условното харесване и обичане никога не ми са се получавали.
Comments are closed.
|
Intunity Insights from the Infinite Universe of Coaching
|